РАЗФУЧА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разфуча̀ се, -ѝш се, мин. св. -а̀х се, св., непрех. 1. За силен вятър, буря – започвам силно да фуча. Вятърът се разфуча, по едно време подрипна сърдито .. и побягна като престъпник надоле по изровения двор. Ст. Даскалов, ПЯ, 113. Но тук не ги чуха .. И виелицата се разфуча обратно към село. Ст. Даскалов, ЕС, 116.
2. За животно (змия, котка и др.) – започвам силно да съскам, да фуча, обикн. като израз на заплаха, на агресия. Отгоре се надвеси голяма змия – очиларка .. Като съзря човека, тя се разфуча. Ламар, ГМ,1 38. Смокът в пазвата му се разфуча, показа глава. Вато не го прибра .., остави го да си взема въздух и да гледа. Г. Алексиев, РН, 76. Не се боеше от никого. Напие се и хване най-злото куче от стопанския двор .. Друг път напипа кълбо змии из върбалака и докато другите бягат, удари змийския възел с каквото му попадне, разфучат се животинките. В. Ченков, ПС, 12. По едно време чудовището се разфучало .., сгърчило си гърба, подхвърлило царя във въздуха и се изгубило. Н. Райнов, КЧ II, 87.
3. Прен. Започвам да се карам, да викам и крещя, обикн. като реакция на нещо, което ме е ядосало; разбеснявам се. Но присмехите не го ядосваха толкова. Разфучаваше се той, когато Юрдан започнеше да му приказва спокойно и наставнически. Г. Караславов, СИ, 292. – Ами онзи ден се разфуча, развика се. Турил бил някъде пари, а ги нямало. Й. Йовков, ЧКГ, 180. – А авторът? – попитах другарката Тинтирова. – Не иска и да чуе! Разфуча се, развилня се, грабна си шапката и избяга. Тарас, ТМ, 149. Представи си: поиска ми рестото!... И се разфуча като бясна, че съм похарчил повечко. Др. Асенов, СВ, 79.
– Друга (остар. и диал.) форма: р а з х в у ч а̀ в а м с е.